Румъния превзе правата над Добруджанската баница
Румъния завладя правата над Добруджанската баница и тя стана техен предпазен артикул. Румънците получиха европейското самопризнание със предпазено географско напътствие (ЗГУ) на продукта „ Plăcintă Dobrogeană “, откакто в продължение на години се бориха за това, съобщи.
Така Румъния ще получи европейското самопризнание, като записва продукта „ Plăcintă Dobrogeană PGI “ и го разгласява в Официален вестник на ЕS, с всички права, за безграничен интервал от време.
„ Противопоставянето на България се основава на общата история на района Добруджа , който включваше и територия от България, и нашите съседи бпха в опоиция в продължение на съвсем две години “, сподели Йонуц Диаконеаса, консултант в Министерството на земеделието, пред Agerpres.
Той посочи, че България ще получи правото да употребява името, само че единствено на локално равнище, в региона на юг от окръг Кюстенджа и без признание на ЗГУ, с кирилица или латиница „ Добруджанска баница “ за период от 10 години , макар че в началото са поискани 15 години.
Румънците показват, че всички стадии на производството на „ Plăcintă dobrogeană “ се правят в избрания географски регион Добруджа, който включва две административни области – окръг Тулча и окръг Констанца, които са в административната конструкция на Румъния.
За връзката сред продукта и географския регион, съседите ни се базират на османския странник Евлия Челеби. На страница 44 от книгата „ Ценности на добруджанската еднаквост “ той разказва процеса на правене на „ Плачина доброджана “ и се възхищава от „ забележителните плаващи мелници по Дунав, същински работилници за смилане и печене, в които смляното брашно се трансформира в самун и печива “.
Производственият развой включва следните характерни стадии: приемане на първични материали и съставки, подготвяне на тесто, удължаване на кори, подготвяне на плънка, слагане на плънка, заливане със примес от кисело мляко и яйца, печене и отчасти печене, бързо заледяване.
Така Румъния ще получи европейското самопризнание, като записва продукта „ Plăcintă Dobrogeană PGI “ и го разгласява в Официален вестник на ЕS, с всички права, за безграничен интервал от време.
„ Противопоставянето на България се основава на общата история на района Добруджа , който включваше и територия от България, и нашите съседи бпха в опоиция в продължение на съвсем две години “, сподели Йонуц Диаконеаса, консултант в Министерството на земеделието, пред Agerpres.
Той посочи, че България ще получи правото да употребява името, само че единствено на локално равнище, в региона на юг от окръг Кюстенджа и без признание на ЗГУ, с кирилица или латиница „ Добруджанска баница “ за период от 10 години , макар че в началото са поискани 15 години.
Румънците показват, че всички стадии на производството на „ Plăcintă dobrogeană “ се правят в избрания географски регион Добруджа, който включва две административни области – окръг Тулча и окръг Констанца, които са в административната конструкция на Румъния.
За връзката сред продукта и географския регион, съседите ни се базират на османския странник Евлия Челеби. На страница 44 от книгата „ Ценности на добруджанската еднаквост “ той разказва процеса на правене на „ Плачина доброджана “ и се възхищава от „ забележителните плаващи мелници по Дунав, същински работилници за смилане и печене, в които смляното брашно се трансформира в самун и печива “.
Производственият развой включва следните характерни стадии: приемане на първични материали и съставки, подготвяне на тесто, удължаване на кори, подготвяне на плънка, слагане на плънка, заливане със примес от кисело мляко и яйца, печене и отчасти печене, бързо заледяване.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ